
Здравейте, приятели, ние от КАНАП решихме да ви срещнем с едни най-интересните и вълнуващи кулинарни таланти у нас! Всяка седмица очаквайте вдъхновяващи истории, които ще бъдат подплатени с вкусни рецепти, лични откровения и топло отношение към качествената българска храна! 🙂
Да не губим повече време – запознайте се с Албена Тодорова, по-позната като В кухнята с Бени.
1. Представи се с няколко изречения?
Казвам се Албена и съм любител кулинар. По професия съм начален учител, но от години работя в сферата на търговията. Обичам да готвя и често след натоварения работен ден бързам към кухнята, за да създам нещо вкусно. Особено любимо ми е приготвянето на десерти, може би защото видът им винаги е красив и създават приятна емоция. Обичам и природата и се старя поне веднъж седмично да се кача на Черви връх. Планината дава много и там прочиствам мислите си. Хубаво ми е да ходя сама и често вървейки, ми хрумват интересни нови идеи за вкусни рецепти.
2. Как започна твоят кулинарен път? Кой те въведе в тайнството на готварството?
Още от малка се възхищавах на кулинарните умения на майка ми и на бабите ми, които бяха изкусни кулинарки. Те изградиха у мен вкус към хубавата храна. Но неусетно с годините готвене за семейството ми, навлязох в една рутина, която преди 7 години приключи с въпроса на малкия ми син „Пак ли ще ядем това?“ В същата вечер без много замисляне създадох страницата „В кухнята с Бени“ и си казах, че всеки ден ще готвя нещо различно и ще споделям рецептата в нея. За радост се получи и към днешния ден вдъхновявам много хора да готвят разнообразно и вкусно за близките си, използвайки обикновени продукти, достъпни за всеки дом.
3. Кои са любимите ти ястия и защо? Сподели с нас 1 сладка и 1 солена рецепта.
Имам много любими рецепти между които пълнени чушки и сарми, но кюфтетата с бял сос са ми фаворит и именно затова красят и корицата на електронната ми книга. Има различни начини за приготвянето им, но ви препоръчвам да опитате и този и ще се радвам и на вас да се харесат.
Много са рецептите за десерти, които съм споделила в блога ми и всички са изпитани и много вкусни. Авторската ми торта без брашно „Албена“ ми е любима, както и сладкишите с ябълки. Но един десерт се откроява като най-любим и това е млечната баница с домашна юфка. Най-често я приготвям с вашата ръчно точена юфка, която е много фина и придава нежна текстура на млечната баница.
4. Как избираш продуктите за своите рецепти?
Много държа на качествените продукти и се старая да приготвям храната у дома с такива. Понякога, ако цената е по-висока, купувам по-малко количество, но не правя компромис с качеството, защото от това зависи здравето на семейството ми. Във времето, в което живеем, пазарът е залят от предлагане, но ако се зачетете в състава на повечето храни, със сигурност ще се смутите. В последните 3-4 години успях да намеря своите продукти, като някои от тях поръчвам онлайн, други купувам директно от малки ферми, а за моя радост някои откривам в близкия квартален магазин. Почти всички са с български произход на суровините, което е водещо при избора ми. Не залитам в крайности, но съм на мнение, че не бих консумирала храни, направени с палмови мазнини, глутамат и съмнителни оцветители, които за жалост присъстват в по-голямата част от етикетите. Много ценя труда на хората от малките ферми или семейни производства и се опитвам да ги подкрепям купувайки от тях и разказвайки на хората за продуктите им.
5. Какви са основните предизвикателства в създаването на нови рецепти?
След публикувани 1200 рецепти, не е лесно да изненадам читателите с много нови идеи, но за радост кулинарното вдъхновение не ме напуска и често в мислите ми се раждат такива, които реализирам и винаги, когато са успешни, ги споделям с аудиторията. Създаването на рецепта не е лесен процес, защото от възникване на идеята, през сготвянето й, заснемането на хубави кадри до описването й, отнема немалко време. Също така и отговорността към това, читателят да получи точна рецепта, с гарантирано вкусен резултат е голяма. Това налага, ако при първото приготвяне на рецептата мисля, че не е точно това, което очаквам, да я приготвя отново, докато получа търсения от мен вкус. Едва тогава я споделям, защото държа на това, хората да не похабят продуктите си да остана удовлетворени.
6. От кого черпиш идеи и мотивация, за да твориш в кухнята?
Най-често идеите ми хрумват, докато пазарувам и видя свежи продукти. Не се храня по ресторанти, но ако харесам нещо от менюто им, се предизвиквам да си го сготвя у дома и когато се получи, съм радостна. Имам голяма колекция от готварски книги, повечето от които са за традиционна българска кухня. Обичам да ги разлиствам, като често съдържанието им ме вдъхновява. Понякога харесвам и рецепти в социалните мрежи, макар често резултатът да ме разочарова.
7. Как балансираш между здравословното и вкусното?
Моето разбиране за здравословно е да готвя с качествени съставки и с хубава емоция, така наречената щипка любов. Вярвам, че трябва да се храним с традиционни за нашата страна продукти, които са много по-полезни от такива, пропътували половината свят, за да стигнат до нас. Често хората мислят, че щом една рецепта е здравословна, то тя прави компромис с вкуса. Бих казала, че съм приготвяла много такива и всички са чудесни.
8. Всички сме имали провали в кухнята. Може ли да споделиш за такъв момент от твоя кулинарен път и развитие?
Първите ми опити в кухнята бяха в 4 клас, когато опитвах да пека кекс и макар да спазвах всичко по рецептата от мамината книга, се получаваше глетав. Умело прикривах следите и се чудех защо не се получава. Всъщност по-късно разбрах, че проблемът е бил в печенето, защото спазих 25-те минути, които бяха посочени в книгата. Всъщност това време не е достатъчно, а и често именно печенето е в основата на провала при приготвянето на кексове. Години след това направих тази рецепта за сладкиш с череши, като го изпекох перфектно и вече ми е любим, присъствайки в раздел „Сладкиши“ в блога. Може ми най-големият ми провал беше, когато бях начинаеща домакиня и когато фритюрниците бяха на мода. Бях решила да изпържа крокетите от книжката с рецепти на самия уред. Спазих всички насоки, оформих топчетата, подредих ги в кошницата на уреда и ги потопих в мазнината. След 12 минути отворих капака, извадих кошницата и вътре…нямаше нищо. Сместа се беше разпаднала и с това приключих използването на този уред.
9. Какво е отношението ти към традиционната българска кухня и как я интегрираш в рецептите си?
Всички, които от години следят блога ми, знаят, че българската традиционна кухня ми е любима. Тя предлага палитра от вкусове и винаги я предпочитам през друга храна. Затова и се старая да приготвям повече такива рецепти, като в почти винаги спазвам автентичната технология и не правя съществени промени, за да постигна вкусът от миналото. Честно казано се определям като традиционалист и не правя твърде много експерименти. Но примерно вашите ръчно точени кори често ме вдъхновяват да приготвям любимата на всички баница, с различни продукти. Така хората, които не обичат баница със сирене и яйца, могат да изберат да си приготвят родопски клин, баница с ябълки, тиква, спанак, праз и още други. Постоянно обогатявам колекцията си от готварски книги с българска кухня, като търся стари такива в антикварни книжарници и много обичам да приготвям рецепти от тях. За мен е важно българският вкус да се предава на поколенията, защото е част от същността ни като народ и можем да се гордеем с него.
10. Според теб, променя ли се вкусът на българина през последните години? Какви са наблюденията ти?
От една страна забелязвам, че традиционните ни ястия се заменят с модерни храни и консумирайки ги, хората се определят като част от модерното общество. От друга страна през последните години забелязвам, че други хора пък търсят класически рецепти от българската кухня и дори ретро такива. Те са ми слабост и много от публикациите си посвещавам на тях, защото са с доказан и непреходен вкус. Имам семейни рецепти, които съм записвала от мама и бабите ми и съм ги приготвила и споделила, за да стигнат до повече хора, защото са ценни. Те са едни от най-харесваните в блога. Обикновено са със съвсем малко продукти, които са винаги налични във всеки дом, а вкусът им е чудесен.
11. Какво те мотивира да продължаваш да създаваш съдържание и да споделяш своите кулинарни умения с другите?
Мотивират ме всички добри отзиви и мили думи, които ежедневно ми изпращат читателите на блога. Това, че помагам на млади домакини да стават по-уверени в кухнята и да поднасят на семейството си вкусна храна, е наистина специално усещане, което ми дава крила. Преди време една дама, приготвила моя рецепта ми написа, че след като мъжът й опитал ястието, отново се влюбил в нея! Това е наистина мотивиращо! Не само с сферата на кулинарията, но и като цяло в живота се стремя да съм полезна на хората, защото май само това остава след нас. Макар да имам натоварено откъм работа ежедневие, се старая да отговоря своевременно на всеки, който има питане относно дадена рецепта, защото знам колко е специално желанието да се получи това, с което сме се захванали.