Казвам се Пламена и съм на 24 години. Професионално се занимавам с музика, като свиря на барабани от близо 10 години, но любовта ми към кулинарията се зароди по същото време, когато започнах да свиря. Обикнах кухнята от малка, защото имах цел – да отслабна, но бавно и здравословно. Исках да се чувствам добре и да изглеждам добре. Това ме запали по здравословното хранене и измислянето на рецепти. Помогнах и на мои приятелки да влязат във форма и да се чувстват добре, затова преди около 4 години стартирах своя кулинарен профил @betterme.cooking.
2. Как започна твоят кулинарен път? Кой те въведе в тайнството на готварството?
Признавам си, майка ми играе ключова роля тук. Тя готви божествено вкусно, но да си го кажем, повечето ни майки и баби от онова поколение си използват вредни продукти. Затова взех много от рецептите на мама и ги превъплатих в здравословни ястия, които да не ме карат да се чувствам гузно след това. Беше много забавно, още го правя на моменти.
3. Кои са любимите ти ястия и защо? Сподели с нас 1 сладка и 1 солена рецепта.
Любимото ми сладко от няколко месеца, е здравословните ми брауни бонбони, които започнах да продавам. Толкова ги обичаме вкъщи, че събрах смелост да ги споделя и с хората. Мек брауни блат, белгийски шоколад без захар, плодове привкуси – истинска идилия за небцето!
Колкото до любимо солено – обожавам всичко с нахут. Правя хумус, къри с нахут и ориз, слагам го на крем супа.
4. Как избираш продуктите за своите рецепти?
Аз съм от хората, които харчат най-много за храна и то не, защото си поръчвам готова за вкъщи, а защото подбирам какво купувам. Винаги гледам яйцата да са от свободно отглеждани кокошки, фермерски плодове, зеленчуци и месо, а когато е готово всичко от село – най-добре!
5. Какви са основните предизвикателства в създаването на нови рецепти?
Вече най-голямото предизвикателство стана: “А сега, какво ново да измисля, това вече съм го правила”. Има моменти, в които се изчерпвам, но пък затова следя и толкова много кулинарни творци, които ме вдъхновяват наново. Затова обичам да казвам, че конкуренция няма, има колеги.
6. От кого черпиш идеи и мотивация, за да твориш в кухнята?
От всички кулинарни ентусиасти, точно като мен, от майка ми и баба ми, от ресторанти, които са ме впечатлили.
7. Как балансираш между здравословното и вкусното?
Всяка вредна храна може да се превърне в здравословна. Защо да пържим картофите в 5 пръста олио, като можем само да ги посолим и овкусим с любимите подправки, да ги напръскаме с малко кокосово масло или зехтин, и да ги пъхнем в Еър Фраера за 15 минути. По-малко мирише, по-бързо е и дори, ако ме питат мен лично, сто пъти по-вкусно.
8. Всички сме имали провали в кухнята. Може ли да споделиш за такъв момент от твоя кулинарен път и развитие?
Няма да забравя как един ден сложих да варя ориз и се затворих в другата стая, за да снимам TikTok видео. Забавих се малко повече от очакването, бях забравила тотално, че варя ориз, при което се връщам в кухнята и не я виждам от дим. Имаше адски много дим, оризът беше станал въглен. В цялата паника просто взех тенджерата, но беше адски гореща, при което я изтървах на плота и той изгоря и до ден днешен има огромни изгорели участъци.
9. Какво е отношението ти към традиционната българска кухня и как я интегрираш в рецептите си?
Обичам яйца по панагюрски, баница, таратор, гювеч, сарми, пълнени чушки. Всичко това може да бъде направено така, че дори хората, които внимават как се хранят, да го ядат. Лятото често правя таратор, зимата ядем много сарми и пълнени чушки, а баницата е винаги добре дошла.
10. Според теб, променя ли се вкусът на българина през последните години? Какви са наблюденията ти?
Да, променя се. Търсим чуждото, различното, имаме интерес да пробваме нови неща, непознати досега. Според мен това е хубаво, защото обогатяваме културата си.
11. Какво те мотивира да продължаваш да създаваш съдържание и да споделяш своите кулинарни умения с другите?
Любовта ми към кулинарията и обратната връзка от хората са нещата, които ме мотивират да продължа, а като си имам и критик вкъщи да ми оценява всяко ястие, ми е най-спокойно, че наистина е добро, хаха.
