Казвам се Биляна – майка на 4-годишна Димана, последните години започнах да се занимавам професионално с готвене. Дълго време преди това – работа в рекламни агенции. Една година редактор в предаване. Около захранване на дъщеря си и доста места за детско хранене, на които попаднах, реших че е време да започна инстаграм профил, в който да показвам как може да изглежда детската чиния (и не само). Наша е ролята като родители – да възпитаваме в любов към хубавата храна, а не да повтаряме стари грешки и децата да не искат да докоснат храната.
Обожавам готвенето от дете около майка си. Дълги години след това, готвенето беше като терапия за мен. Готвех и носех храна на работното си място, обикалях, за да намирам хубави продукти, готвех навсякъде (лятото на къмпинг, покрай много ходения на планина – винаги носех невъзможни за носене неща за ядене …). На по-късни години завървих шестмесечен комбиниран курс на HRC.
Нямам любими ястия, но имам любими неща за ядене, които да приготвям по различен начин. Гъби, субпродукти, ферментации, зелении… Рядко се придържам към конкретна рецепта, а импровизирам на момента, според наличности на продукти вкъщи.
Споделям една идея за кюфтета в сос.
Опитвам се да откривам максимално чисти като начин на отлеждане неща (зеленчуци, плодове, месо…).
Както споделих – не готвя по рецепти, просто знам основните стъпки за приготвянето на нещата и комбинирам наличното. Това е съвет от мен към хората, които обичат да готвят – да научат основни стъпки, съставки и действат смело.
От сезона и налични продукти през него. И последните години се водя по това дъщеря ми да се храни разнообразно и здравословно (като здравословно за мен е домашно приготвено със сезонни локални продукти; и приготвено по максимално щадящ начин).
Те могат да бъдат комбинирани с правилни техники. Готвенето е наука като всяка останала и точно затова ме впечатлява толкова много. Има много за четене и учене. И има защо.
Разбира се – много са. Провокирани от – продукти с лошо качество до бързане, незнание, разсеяност. Пресготвено месо, сурова баница, преварени зеленчуци, сух кекс…
Традиционната българска кухня е смесица от други чужди кухни и е изключително интересна точно затова. Често готвя неща от нея, като избирам начин за приготвяне, който е без запържване, без много мазнина, без добавяне на брашно…
Мисля, че да. Покрай пътувания навън, покрай кулинарни предавания, които показват нещо различно, покрай интересни хора в страната, които показват различни неща. Но това е дълъг процес. За пример – кухнята в дестки градини и училища остава онази, която помним от нашето детство – не особено приятна на вид, без особен вкус или еднакъв (с домат, брашно и нишесте навсякъде). Дори ми прави впечатление, че все още има хора, които споделят такъв тип храна като добър пример. Но за съжаление е много далече от това.
Че има хора, които наистина се интересуват какво има в чинията им и вярват, че храната е много повече от задължение и навик. Направих две кулинарни срещи (събития), покрай тях и инстаграм профила, в който споделям идеи за готвене, виждам колко интересни и любознателни хора има, което е чудесно вдъхновение.
Готвенето също е интерсен процес и когато му отделим нужното, стават чудеса.
Още вдъхновение, рецепти и лични истории от кулинарни таланти вижте тук.
