1. Представи се с няколко изречения?
   
   Аз съм на 54 години. Първите ми 18 години преминаха в сивотата и затвореността на т.нар. развито социалистичско общество и може би поради това имам нужда от красота и цвят в ежедневието си и от свободата да пътувам. По професия съм инженер и работата ми е натоварена и стресираща. Балансирам я с любимите си занимания – готвене, пътуване, фотография, книги, музика и филми. Имам син на 25 години, а партньорът ми в живота и приключенията (както и опитното зайче за всичко сготвено у дома) е португалец.

2. Как започна твоят кулинарен път? Кой те въведе в тайнството на готварството?

Първите ми опити бяха като дете, с палачинки. Майка ми правеше хубави баници с дърпани кори (преди да излязат фините) и кексове, но извън това не бих казала, че имаше особени успехи. Може би точно заради това, когато заживях отделно, готвенето беше едно от първите неща, които се установиха като редовни занимания и с времето премина в истинско удоволствие.

3. Кои са любимите ти ястия и защо? Сподели с нас 1 сладка и 1 солена рецепта.

Много ми е трудно да посоча любимо ястие. Харесвам много и различни неща. Харесвам ястия с многопластов вкус и богата текстура. Понеже вашите продукти са специфични, бих искала да споделя рецепти с тях.

Портокалопита с юфка Канап

Сладка баница с крем, вишни и рози

4. Как избираш продуктите за своите рецепти?

В повечето случаи започвам от наличното в хладилника и шкафа и в зависимост от това се спирам на идея и набавям липсващите съставки. Не рядко ястията ми са спасителни мисии за нещо, което е близо до срока си на годност. Но се случва и да ми дойде идея, главният герой за която не е наличен (съвсем пресен случай с фенел). Тогава започвам оттам и се опитвам да оползотворя максимално това, което вече имам. Откровено казано не помня случай, за който да съм купила абсолютно всичко (или дори основните продукти) непосредствено преди готвенето.

5. Какви са основните предизвикателства в създаването на нови рецепти?

За мен лично предизвикателствата идват от диетата (като начин на живот, а не като краткотраен проект), която се опитвам да спазвам. Тя е продиктувана от здравословни причини. От години живея с хашимото и в семейството имаме случаи на диабет. Не съм изключила сладкото и глутена (за последното се смята, че усложнява ситуацията при автоимунни заболявания) напълно, но предпочитам да консумирам „квотата“ си в заведения и при пътуване. Затова у дома полагам усилия да готвя без глутен и заменям захарта с еритритол и стевия. Не всяка рецепта може да бъде адаптирана сполучливо и това е най-голямото ми предизвикателство. За вашите продукти правя изключение, понеже (все още) нямате безглутенови.

6. От кого черпиш идеи и мотивация, за да твориш в кухнята?

Светът е голям и вдъхновение дебне отвсякъде 😊. Буквално – любими блогъри, книги от пътуванията ни, рецепти видяни в интернет, неща, които съм опитвала в ресторанти у нас и в чужбина и т.н. Когато човек е отворен за идеи, те са навсякъде.

7. Как балансираш между здравословното и вкусното?

Отговорът на въпрос № 5 до голяма степен е валиден тук. Важното е да не сме по-светци от папата и да не изпадаме в крайности. Като цяло вкус се култивира. Когато има сериозна причина да се избягва нещо, винаги има варианти да се храним вкусно, като го заобиколим. Аз имам късмета да не харесвам пържено и много мазно (например бекон) по принцип. За останалите неща съм намерила начини, които работят за мен.

8. Всички сме имали провали в кухнята. Може ли да споделиш за такъв момент от твоя кулинарен път и развитие?

Разбира се, че е имало неуспешни опити, особено когато адаптирането е съществена част от процеса. Преди две години исках да направя версия без глутен и захар на торта Амор от блога на Людмила Слокоски. Направих си дулсе де лече с ксилитол, понеже то е основна съставка и пробвах два пъти, безуспешно. В крайна сметка се отказах, за да не съсипвам повече продукти. Това далеч не е единственият случай, но е един от малкото, в които се отказах да продължа.

9. Какво е отношението ти към традиционната българска кухня и как я интегрираш в рецептите си?

Тук може и да ви разочаровам. За мен „традиционната“ българска кухня е като еднорозите – митична концепция. Всъщност има балканска кухня, която прелива през държавните граници. Сарми, пълнени чушки, баница, кебап и прочее ще срещнете навсякъде в региона. Баклава, реване и кадаиф също, макар там скромно да не претендираме за авторство. Моето мнение е, че е важно да се наслаждаваме на храната, без да я „одържавяваме“. Как интерпретирам регионалните рецепти – както всички други – винаги добавям по нещо от себе си или смесвам съставки и процеси на приготвяне от различни традиции – т.нар. фюжън.

10. Според теб, променя ли се вкусът на българина през последните години? Какви са наблюденията ти?

Мисля, че да. Без да броя залитанията (ястия с чия и киноа във всяко заведение, например), намирам, че има промяна към добро. И традицията да се готви често и разнообразно у дома лека полека се завръща (или поне така се надявам). Това, което аз бих искала да се промени трайно, е отножението към баланса количество / качество. Все още много често, когато някой препоръчва заведение, основният критерий е размерът на порциите, а не качеството. Все още има заведения с менюта като енциклопедии, които просто няма как да бъдат поддържани с приемливо качество.

11. Какво те мотивира да продължаваш да създаваш съдържание и да споделяш своите кулинарни умения с другите?

Може би основното е удоволствието да приготвям и снимам храна. И, когато съм доволна от резултата, да го споделя с други съмишленици в преследването на добрия вкус.