Представи се с няколко изречения?

Здравейте, казвам се Милена и съм създател на пъстра страничка в социалните мрежи, наречена Milé home gourmet, в която споделям своите кулинарни вълнения и вдъхновения.Обичам да пътешествам из необятния свят на храната. Да опитвам нови неща, да готвя и споделям. За мен храната е емоция и вдъхновение. Моята голяма страст са тортите. Обожавам да ги създавам, да играя с вкусовете, текстурите и цветовете им. Те са моите сладки творби. Имам си вече цяла колекция от авторски тортички Милé 😊

Как започна твоят кулинарен път? Кой те въведе в тайнството на готварството?

Ами, аз не съм като повечето запалени кулинари, започнали да се навъртат в кухнята покрай мама и баба още от ранна детска възраст. Тогава хич не се вълнувах какво се случва около печката. Моят кулинарен път започна чак, когато се омъжих. Започнах с обичайните за всеки дом манджички и супички, които към момента владея до съвършенство, хаха, защото са на почит у дома. А моята свекърва беше човекът, който ме въведе в тайнството на домашно приготвената храна. Тя е перфектна домакиня и мой пример в кухнята.

Кои са любимите ти ястия и защо? Сподели с нас 1 сладка и 1 солена рецепта.

О, толкова са много! Обожавам храната! Много харесвам близкоизточната кухня, френската също, италианската, гръцката, испанската…. Хмм, ако все пак трябва да спомена едно, бих казала паста. Обичам я във всякакви варианти.

Сладката рецепта, която избрах да споделя с вас е моя интерпретация на любимите прасковки, превърнати в Персимонки. С пълнеж от крем „Патисери“ и райска ябълка, дъх на амарето, а за финал покрити с канелена захар. Великолепни са и в този вариант!

А пък солената е за тази моя много любима, нетипична и доста различна баница. Тя е с тиква, чоризо, карамелизиран лук и козе сирене и е мноого вкусна! Винаги обира овациите! А с вашите ръчно точени кори става страхотна!

Как избираш продуктите за своите рецепти?

Прецизно. Държа на качеството.

Какви са основните предизвикателства в създаването на нови рецепти?

Лично при мен е „изчистването“ на идеята до финален вариант. Обикновено в главата ми се преплитат десетки варианти и ми е доста трудно да взема решение кое как точно да остане. Като се започне от вкуса, текстурата, детайлите, та чак до визията 🙂 След това реализацията на тази идея, по която има доста работа и винаги, ама винаги – промени в последния момент. И накрая – снимките! О, те също са голямо предизвикателство за мен!

От кого черпиш идеи и мотивация, за да твориш в кухнята?

Отвсякъде! Книги, пътувания, предавания, интернет. Хора, на които се възхищавам. От цветовете на някое ястие, вкус, който ме е впечатлил, от продукт, от красива посуда, в която да поставя нещо вкусно…и т.н.

Как балансираш между здравословното и вкусното?

Бих казала, с взискателност при избора на продукти. Стремя се да подбирам предимно сезонни и свежи, както и да се снабдявам с домашни такива, доколкото е възможно. Никакви полуфабрикати. Минимум пържене. По-рядко сладко, колкото и странно да звучи от човек, обичащ сладкарството.

Всички сме имали провали в кухнята. Може ли да споделиш за такъв момент от твоя кулинарен път и развитие?

Имала съм всевъзможни провали. Но най-присърце съм вземала гафовете с тортите. Много емоции съм хвърлила по тях, хаха. Спомням си как плаках, когато сглобявайки тортата за 40-ия си рожден ден, късно предната вечер, не бях съобразила гъстотата на единия пълнеж и тя започна да се накланя и разпада. А цели два дни преди това бях изготвяла детайлите за нея. Толкова ентусиазъм, енергия и труд бях вложила! Не мога да опиша колко ме съкруши гледката! Слава Богу, успях да се взема в ръце, повдигнах леко блатовете и просто разбърках редкия пълнеж с крема. И то взе, че се получи нов вариант на крем, при това доста вкусен, и цяла нова концепция! Та, в крайна сметка имах торта за рождения ден 🙂

Какво е отношението ти към традиционната българска кухня и как я интегрираш в рецептите си?

Традиционната българска кухня, най-вече прословутите бабини манджи са неизменна част от менюто на семейството ми. Понякога експериментирам като добавям някоя по-различна подправка или пък съставка/и. Чудесен пример е нетрадиционната тиквена баница по-горе.

Според теб, променя ли се вкусът на българина през последните години? Какви са наблюденията ти?

Според мен хората стават все по-взискателни, по-информирани и по-отговорни за произхода и състава на храната си. А с глобализацията и достъпът до толкова много информация и менюто ни става все по-интересно и разнообразно.

Какво те мотивира да продължаваш да създаваш съдържание и да споделяш своите кулинарни умения с другите?

Най-голямата мотивация за мен е обратната връзка на хората, които ми се доверяват, отделят време, средства, усилия и ентусиазъм, за да си приготвят моя рецепта. Неописуемо е чувството да вдъхновиш някого, особено млад човек, без никакъв опит в кухнята, да запретне ръкави и да се изгуби часове в нея, с идеята да си приготви нещо вкусно и красиво. А после, въодушевено да ти сподели как всички са били очаровани от резултата! Толкова е хубаво и удовлетворяващо!

Общуването с хора, които споделят моята страст към приготвянето на храна, ме вдъхновява и изпълва с енергия.